ЗАХОРАТЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; захоратя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Диал. Заговорвам се, заговарям се, заприказвам се; захортувам се, захоратувам се. Запряха се сега и двете и се захоратиха за едно за друго. Т. Влайков, Съч. I, 223. Дълго се захоратихме.


Източник: Речник на българския език (онлайн)